2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Не искам да ви оставям с впечатлението, че аз не лъжа понякога … И на мен ми се е налагало да изричам една или друга лъжа … Но май в някои случаи предпочитам мълчанието пред избора дали да кажа истината или да излъжа, а когато ми се е налагало да го правя чувството за вина ме съсипва … А и да си призная – не ме бива много в лъжите – много ми личи … Но … всъщност става въпрос за това ,че -
- Мразя когато хората ме гледат в очите и ме лъжат … Почти винаги познавам … Даже още преди да са почнали … Много казани думи, много подробности, които друг път биха избегнали, а сега в стремежа си да са по убедителни се чудят какво още да добавят за да им повярвам … А като си помисля, че те самите не си вярват , ми става смешно … и много често не мога да сдържам усмивката си или някоя мимика ,която издава недоверието ми , което е гадно и неуважително към труда който си правят хората за да ме излъжат … Имам гадната способност да забелязвам малки незначителни подробности в държанието на хората. В маниерите им, в начина по който говорят обикновено … Ако познаваш и разбираш езика на тялото, той би могъл да ти разкрие много повече от думите … Не че съм голям специалист, но просто някои неща ги усещам и виждам без да искам. Те се запечатват в съзнанието ми и изплуват точно когато не трябва … Същото е и с така наречените “ празни приказки “ или неща казани на шега и между другото. Тогава хората неволно или не, разкриват голяма част от истинската си същност и изричат повече истини от колкото в един сериозен разговор … И тези малки уж незначителни нещица също ми правят впечатление и някак се запечатват в съзнанието ми, и когато някой човек се изправи срещу мен и започва да ми говори за едно или друго нещо или се опитва да ми разясни някои така наречени “ неща от живота “, да ме убеди в една или друга негова истина … нещата някак се навръзват и от съзнанието ми до тогава скритите движения, реакции думи започват да изкачат и една лампичка светва … Сигурно проблемът е в това, че не искам да се доверя на хората и съм предубедена в повечето случаи към това което ще чуя … защото сякаш знам какво имат да ми казват … А и честно казано аз не искам да чувам това което искат да ми кажат … Предпочитам да замълчат от колкото да се опитват да ме убеждават в нещо в което те самите не вярват … Но това не означава, че не мога да бъда излъгана … Напротив … И аз съм човек и вярвам в това в което искам да повярвам … А и в повечето случаи се мъча да не се замислям, защото когато го направя все усложнявам нещата и вкарвам в живота си и в отношенията ми с хората излишно напрежение от което никой няма нужда … Понякога си мисля, че липсата на вяра в хората се дължи на липсата на вяра в мен самата … Въпреки контактите ми и впечатлението, че съм общителен и ведър човек, аз съм една много често самотна и объркана душа, гледаща предпазливо от страни и не допускаща хората близо до себе си от страх да не разберат каква е истинската й същност … Не искам хората да ми се оправдават за своите чувства, мисли, действия или постъпки … Аз не искам това от тях … Ако така мислят, че те самите ще се почувстват добре … Ок … Но от това в повечето случаи няма да ми олекне или да ми стане по – добре … В крайна сметка всеки решава сам за себе си … в повечето случаи …
ВСИЧКО Е ЛЪЖА! ИЗЛЪГАХА ЗА ИРАК, ЛЪЖАТ И...
Червено-кафявата диктатура е факт. Убийс...
Престанах да лъжа много отдавна, когато заради една шега по-скоро, даже не беше лъжа от която да имам полза, се забърках после в голяма каша.
Хората го бяха взели насериозно и иди обяснявай защо си го казал, нямаше даже да разберат защо съм си го измислила, понеже нямаше кой знае какво значение.
И затова оттогава истината, само истината и нищо друго... :) И между другото по-лесно се живее, защото лъжите трябва да ги помниш - кого, за какво. Пък истината си е една.
Поздрави :)))