2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Прочетен: 1862 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.11.2007 02:38
Достатъчно се чувстваше наранена за да е способна да напише някоя глупост днес … Капките дъжд се сливаха със сълзите й и така ги скриваха … Макар, че точно в този момент мракът по градските улици и късният час, а и неспирният дъжд предполагаха липсата на хора които да я срещнат и да видят болката изписана на лицето й … Но на нея не и пукаше … Може би и от количеството алкохол което бе погълнала и леко замайваше мислите й или от факта , че най – после бе разбрала, че се е самозалъгвала и това й е харесвало … тя просто вървеше и оставяше силното чувство на разочарование … истина и … сладникава болка да я обземе … Точно в този момент тя се почувства най – после наистина свободна …Макар и да осъзнаваше, че за всичката болка и тъга в сърцето й си е виновна само тя …
… Не знам защо винаги е по лесно когато говориш в трето лице единствено число … Сякаш говориш за някой друг не съществуваш човек … Сякаш гледаш от страни и ти се иска това да не се случва на теб а на някой друг … Макар и да усещаш вкуса на стичащите се сълзи примесени с вкуса на студените дъждовни капки върху лицето ти … Успокоявате единствено мисълта, че за пореден път се успял да скриеш болката си от другите и си запазил привидната си сила … непоколебимостта си и показната си увереност … Колко лесно е да играеш … и да се правиш, че не знаеш и разбираш … а във всъщност всяка казана дума да потвърждава твоето вътрешно усещане и убеденост в това което не ти се иска да е така …
… Това трябваше де е една щастлива вечер … но явно не ми понася да пия … поне не днес … Чувствам се сдъвкана и изплюта … Позволявам хората да ме нараняват и не им казвам … Тръгвам си сякаш нищо не се е случило, а не е така … Харесва ми хората да ме приемат такава каквато аз им представям, че съм … И това не е двуличие, а просто защитна реакция … и въпреки това сега седя … пиша глупости, докато някъде хората се забавляват … обичат се и се радват на живота …
…. И аз обичам … радвам се и … живея … Но хаоса, лудостта и моята малка гадна същност ми пречат да съм щастлива … да се радвам на мига и да не се чопля …, да не търся … Да се задоволя с това което имам, с това което съм … / каквото и да е това същество … / … с това което ми предлага живота …
… Явно не ми понася пиенето …… и не само то ……. Затова пий едно и заради мен … точно сега … точно в този миг … когато ледът в питието ти трополи по чашата когато я поднасяш до устните си и те докосва с ледената си целувка и вкус на водка … Отпий така както би отпил от мен …
Не спрял …
А пак повял …
вятър , лек …
и сякаш носи лек …
нежна песен …
от душа ..
приглушена …
в нощната тъма …
и с нежност …
малко носталгична …
приковава ти слуха …
сърцето …
сякаш спря …
в мига …
да бие …
и дъхът ти …
сякаш във времето застина …
не остава …
и следа …
по студените стъкла …
а проста си отмина …
не можа …
дъхът да задържа …
да взема …
малко топлина …
да я скрия …
… По – лесно е когато признаеш пред себе си, че си луд … а е и по – лесно да оправдаеш мислите и постъпките си …