Не искам да ви оставям с впечатлението, че аз не лъжа понякога … И на мен ми се е налагало да изричам една или друга лъжа … Но май в някои случаи предпочитам мълчанието пред избора дали да кажа истината или да излъжа, а когато ми се е налагало да го правя чувството за вина ме съсипва … А и да си призная – не ме бива много в лъжите – много ми личи … Но … всъщност става въпрос за това ,че -

- Мразя когато хората ме гледат в очите и ме лъжат … Почти винаги познавам … Даже още преди да са почнали  … Много казани думи, много подробности, които друг път биха избегнали, а сега в стремежа си да са по убедителни се чудят какво още да добавят за да им повярвам … А като си помисля, че те самите не си вярват , ми става смешно … и много често не мога да сдържам усмивката си или някоя мимика ,която издава недоверието ми , което е гадно и неуважително към труда който си правят хората за да ме излъжат … Имам гадната способност да забелязвам малки незначителни подробности в държанието на хората. В маниерите им, в начина по който говорят обикновено … Ако познаваш и разбираш езика на тялото, той би могъл да ти разкрие много повече от думите … Не че съм голям специалист, но просто някои неща ги усещам и виждам без да искам. Те се запечатват в съзнанието ми и изплуват точно когато не трябва … Същото е и с така наречените “ празни приказки “ или неща казани на шега и между другото. Тогава хората неволно или не, разкриват голяма част от истинската си същност и изричат повече истини от колкото в един сериозен разговор … И тези малки уж незначителни нещица също ми правят впечатление и някак се запечатват в съзнанието ми, и когато някой човек се изправи срещу мен и започва да ми говори за едно или друго нещо или се опитва да ми разясни някои така наречени “ неща от живота “, да ме убеди в една или друга негова истина … нещата някак се навръзват и от съзнанието ми до тогава скритите движения, реакции думи започват да изкачат и една лампичка светва … Сигурно проблемът е в това, че не искам да се доверя на хората и съм предубедена в повечето случаи към това което ще чуя … защото сякаш знам какво имат да ми казват … А и честно казано аз не искам да чувам това което искат да ми кажат … Предпочитам да замълчат от колкото да се опитват да ме убеждават в нещо в което те самите не вярват …  Но това не означава, че не мога да бъда излъгана … Напротив … И аз съм човек и вярвам в това в което искам да повярвам … А и в повечето случаи се мъча да не се замислям, защото когато го направя все усложнявам нещата и вкарвам в живота си и в отношенията ми с хората излишно напрежение от което никой няма нужда …  Понякога си мисля, че липсата на вяра в хората се дължи на липсата на вяра в мен самата … Въпреки контактите ми и впечатлението, че съм общителен и ведър човек, аз съм една много често самотна и объркана душа, гледаща предпазливо от страни и не допускаща хората близо до себе си от страх да не разберат каква е истинската й същност … Не искам хората да ми се оправдават за своите чувства, мисли, действия или постъпки … Аз не искам това от тях … Ако така мислят, че те самите ще се почувстват добре … Ок … Но от това в повечето случаи няма да ми олекне или да ми стане по – добре … В крайна сметка всеки решава сам за себе си … в повечето случаи …    

 

Поздрави!

но не мога да кажа никога. Защото ще излъжа :)
Престанах да лъжа много отдавна, когато заради една шега по-скоро, даже не беше лъжа от която да имам полза, се забърках после в голяма каша.

Хората го бяха взели насериозно и иди обяснявай защо си го казал, нямаше даже да разберат защо съм си го измислила, понеже нямаше кой знае какво значение.
И затова оттогава истината, само истината и нищо друго... :) И между другото по-лесно се живее, защото лъжите трябва да ги помниш - кого, за какво. Пък истината си е една.
Поздрави :)))