Поставих граница сама .... и " Приятелство " я аз нарекох. А как трудно е да спазвам я сама , нима не е така - най - трудно е със себеси да се бориш, да спазваш свойте правила. И знаеш , че нередно е и грешно, невъзможно е дори да вършиш нещо толгова погрешно , да следваш своите мечти ..... Но понякога сърцето ти не слуша , това което разума крещи ... и притаено чака да срещне своите мечти . А аз ги  срешнах  в твоите очи , но гледат те в другата посока . " Приятелка " ме наречи и тъй прониза ме с болка . Сърцето ми копнене за това , което ти изричаш , но за друга .... но моляте недей мълчи и туй харесма ми за Бога ... 
И ето аз сага разбрах каква съм - като пеперуда , която към светлината се стреми, а крилете и изгарят , като малкото птиче което пее своята песен в розовият храст и в най - прекрасният миг , когато в унеса прекрасен достига своят най - Божествен миг в трели произнесен, пробожжда своето сърце в тръните на Красотата ..... 
Отдавна бях преминала оттатък, но сама не го разбрах ... докато от сладка болка дъхът ми спря . Когато вечер съм готова пред тебе да призная, че се влюбих, а на сутринта съм вече друга - " П риятелка " една ...