2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Днес / силно казано днес – в 01:25 часа / , получих едно странно съобщение – “ Мила, ти си истинска приятелка … ” , сега ли се сети … J)) – шегувам се … Какво ли означаваше това ?!? До сега такива излияния не бях получавала .. по нощите .. от никъде … не бях направила нищо по – различно от друг път , та ние се познаваме от деца … говорихме … слушах я … определено я слушах … макар от вътре да бях бясна и да ми идваше да я хвана за гушата …, но я слушах … само слушах… Писна ми да й говора едно и също , без да има ефект , като затворена кутия е - ни приема, ни предава … вглъбила се е в собствените си мисли и разсъждения и даже май почва да с и вярва, което е най- лошото … Онзи ден когото четох онова на Лимончето за мъжете ми хареса и наистина харесвам мъжете, и нямам нища против тях, но не ми харесва способността на жените да се пристрастяват към мъжа … да изпадат в състояния в които все едно целият свят и живота им зависи от тях … да виждаш , че си прави каквото си иска и се държи с теб като че ли си му длъжна само заради това, че вече си на възраст в която според тях си “ застаряваща ” имам в предвид 31 годишна жена и с дете – проказа – “ Разведена с дете “ – и тя го гледа и се е вкопчила в него, като удавник за сламка … все едно и е направил услуга като излиза с нея – Абе хей момиче , я се вземи в ръце и не ме дразни вече – та ти си хубаво дете, самостоятелно , независимо, с дъщеря – слънце , здрава си , живота е пред теб … нима един мъж може да е цел в живота ти. Наистина самотата е гадно и грозно нещо , да няма в кого да се сгушиш вечер, да усетиш топлина, ласка , нежност, но на каква цена и имаш ли го сега това ?!? Като ви гледам от страни май – не и като се замисля .. пред него и държанието му аз бих предпочела самотата … но ти си знаеш – решаваш сама … аз няма да говоря повече – само ще слушам – та ти така умело сама си задаваш въпроси , отговаряш си и после ако не ти хареса отговорът който сама си си дала , така хубаво му намираш оправдания и го защитаваш ,че … Но ми е мъчно за теб и ме е яд … Много ме е яд --- Е аз съм такава “ истинска приятелка ” – каквото и да означава това …
Ами означава едно нещо - че си я изслушала, без да й даваш акъл, без да й пречиш да излее всичси болки, радости, съмнения, вдъхновения, и прочие каквото ти е наговорила тогава.
Има моменти, когато човек има нужда точно от това - да си каже, и да се почувства чут. А не някой на втората минута да запрепира да му дава съвети и правилни решения. Дори и правилни да са, не е това момента, просто няма да бъдат чути. Бурканът с емоции като е пълен, трябва да се поизлее донякъде, че да има място за приемане.
Това като стане (изливането), после правилните решения сами се намират даже и без някой да ти ги подсказва.
А и правилният съвет не е достатъчно да го осъзнаеш като правилен, за да тръгнеш по него, трябва да го почувстваш като такъв. Затова когато човек го мъчи неизказаност, съвети да му се дават е безполезно. Изслушване >> усещане че си разбран >> облекчение >> правилно решение.
А това за принца, поласкан съм, но мисля ме бъркаш с някого =)
Отникъде не се връщам, скоро се регнах в тия блогове, досега не съм бил тук, че да се връщам =)
И наистина няма универсални решения ... а и е трудно да говориш понякога ...