Разкъсана,

Прободена,

Свалена,

Е паднала,

Душата наранена,

На таз земя,

Студена,

Заледена,

Със скреж

Покрита, цяла,

И снежна хала

Над нея връхлетяла,

Но тя не чувстваше това,

В нея не остана

И искрица топлина …

Мъждукаща,

Дори една …

А беше изгасена

От болка

И от мъка

Повалена …

Очите нейни,

Как бавно

Потъмняха

И станаха по черни

От нощта

А там

Над нея

В ято закръжаха

Врани

С разперени крила

В грозно гракане

Припяха

Песен за смъртта …

Но аз се моля -

Потърси я !!!

Ти можеш -

Намери я !!!

Да милваш

С дъхът си

Ти почни

С ръка

В прегръдката си

Ти я притисни

Стопли я

И леда ти разтопи

С целувка

Искрата в нея запали

Отново

Живота в нея

Да започне да пламти

Ти можеш

Да я съживиш

И всяка рана

По нея

Ти да заличиш …

Тя заплава отдавна тлеещи пространства вътре в нас,
носи неугасима искра - тази, която вещае усещания отвъд видимото, такива, които са благословени с несравняема ласка на взаимността...

Наистина е така ... Радвам се да те срещна тук днес ... и , че не си ме забравила ... :)) Поздрави и много усмивки !!!

...Просто всеки има своите малки бягства - дори от самия себе си, за да намести пъзела на собствените си приоритети, и да прогледне - с нови очи, на стария свят:)
Поздрави и на теб /придружени с усмивка:)/!

Благодаря за думите ти ... и за усмивките ... Имам нужда от хора като теб в живота си , дори и в откраднати мигове като този ... :))

Дибрите думи винаги стоплят!:)
Хубави празници желая на теб и хората, които обичаш!

Много обичам тези импулсивна като сърцебиене, изливаща се поезия.