…. Толкова наглед малки промени настъпват в живота ми … Уж са за по – добро … , но колкото повече наближава моментът, толкова повече паниката ме обзема. А си мислих, че не ми пука и ми е все едно какво ще стане, не мислих, че това по някакъв начин ще промени значително живота ми, но се оказа, че не е така … Тези малки наглед малки промени се оказаха много значителни за мен. Тъкмо си вкарал живота си в някакъв стереотип, създал си си някакъв ред, навици, организирал си си ежедневието така, че да ти е най – удобно и  конфортно,  и … трябва да се настройваш на друга вълна … Наистина исках тези промени и не мислих, че ще се почувствам гадно, когато най – после дойде момента да ги предприема, но с настъпването им, чак ми стана кофти, че искам неискам някои неща ще се променят и ще нарушат ” спокойствието ” ми … Иска ми се да съм настроена положително, с нагласа, че всичко ще е по – хубаво и по – добро, но докато свикна с новото май – няма да ми е толкова лесно … Оказа се,че въпреки хаотичното ми съществуване и лутане от една крайност в друга … имало някакъв неуловим и неразбираем ред който не ми се иска да променям, защото ми харесва и сега трябва този ” хаос ” да го прекроявам и нагаждам към нови обстоятелства така, че да върна ” хармонията ” която бях си постигнала … Някой ако ме познава наистина ще се смее до пръсване ако прочете това което пиша … - ” Тази лудата, която не знае какво иска и се чуди какво да измисли само и само за да наруши рамките в които се опитват да я поставят, говори за ред и хармония … Ха … Ха … Ха !!! … J)) Добре, че не можете да чуете истеричният им смях …. J))  Да, наистина приемам промените и ми харесват, но само ако не ми се налага да се лишавам от неща които мисля, че са важни за мен и сега докато намеря начин отново да ги подредя така, че да мога отново да са част от ежедневието ми, ще ми е малко криво, но ще го преодолея …. Все пак промените са за добро и са хубави … А аз май излиза, че съм голяма глезла и лигла, че да се тръшкам за глупости … Но това са си моите ” глупости ” и те са част от мен. Мразя сътресенията в една определена част от живота си … Там намирам сигурност и стабилност от която имам нужда за да имам някъде някаква опора в непрестанното ми витаене в облаците … Сега ще се наложи за определен период от време да загубя тази сигурност и после да я намеря  отново … И ще го направя … Все пак едно ново начало има и своите хубави страни, а аз трябва само да ги открия и създам …