Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2007 01:38 - *** За нея … или за теб … ***
Автор: lilavka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1857 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.11.2007 02:38


Достатъчно се чувстваше наранена за да е способна да напише някоя глупост днес … Капките дъжд се сливаха със сълзите й и така ги скриваха … Макар, че точно в този момент мракът по градските улици и късният час, а и неспирният дъжд предполагаха липсата на хора които да я срещнат и да видят болката изписана на лицето й … Но на нея не и пукаше … Може би и от количеството алкохол което бе погълнала и леко замайваше мислите й или от факта , че най – после бе разбрала, че се е самозалъгвала и това й е харесвало … тя просто вървеше и оставяше силното чувство на разочарование … истина и … сладникава болка да я обземе … Точно в този момент тя се почувства най – после наистина свободна …Макар и да осъзнаваше, че за всичката болка и тъга в сърцето й си е виновна само тя …

… Не знам защо винаги е по лесно когато говориш в трето лице единствено число … Сякаш говориш за някой друг не съществуваш човек … Сякаш гледаш от страни и ти се иска това да не се случва на теб а на някой друг … Макар и да усещаш вкуса на стичащите се сълзи примесени с вкуса на студените дъждовни капки върху лицето ти …  Успокоявате единствено мисълта, че за пореден път се успял да скриеш болката си от другите и си запазил привидната си сила … непоколебимостта си и показната си увереност … Колко лесно е да играеш … и да се правиш, че не знаеш и разбираш … а във всъщност всяка казана дума да потвърждава твоето вътрешно  усещане и убеденост в това което не ти се иска да е така …

… Това трябваше де е една щастлива вечер … но явно не ми понася да пия … поне не днес … Чувствам се сдъвкана и изплюта … Позволявам хората да ме нараняват и не им казвам …   Тръгвам си сякаш нищо не се е случило, а  не е така … Харесва ми хората да ме приемат такава каквато аз им представям, че съм … И това не е двуличие, а просто защитна реакция … и въпреки това сега седя … пиша глупости, докато някъде хората се забавляват … обичат се и се радват на живота …

…. И аз обичам … радвам се и … живея … Но хаоса, лудостта и моята малка гадна същност ми пречат да съм щастлива … да се радвам на мига и да не се чопля …, да не търся … Да се задоволя с това което имам, с това което съм … / каквото и да е това същество … / … с това което ми предлага живота …

… Явно не ми понася пиенето …… и не само то ……. Затова пий едно и заради мен … точно сега … точно в този миг … когато ледът в питието ти  трополи по чашата когато я поднасяш до устните си  и те докосва с ледената си целувка и вкус на водка … Отпий така както би отпил от мен … 

Не спрял …

А пак повял …

вятър , лек …

и сякаш носи лек …

нежна песен …

от душа ..

приглушена …

в нощната тъма …

и с нежност …

малко носталгична …

приковава ти слуха …

сърцето …

сякаш спря …

в мига …

да бие …

и дъхът ти …

сякаш във времето застина …

не остава …

и следа …

по студените стъкла …

а проста си отмина …

не можа …

дъхът да задържа …

да взема …

малко топлина …

да я скрия …

… По – лесно е когато признаеш пред себе си, че си луд … а е и по – лесно да оправдаеш мислите и постъпките си …

 







Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lilavka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 284612
Постинги: 123
Коментари: 793
Гласове: 3734
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031