Днес си говорихме с една приятелка и от дума на дума разговорът ни стигна до една мацка, която е наша общ позната … Невероятна жена … Умна, привлекателна, с възможности … В смисъл финансово независима е, има хубава кариера, собствено жилище, не и липсва внимание от страна на мъжете  … Ако я погледнеш от страни всичко и е наред, само където много често ми е споделяла, че се чувства самотна … Но разговорът който водихме в момента вървеше в съвсем друга посока … Моята приятелка беше много възмутена от това, че ” случайно ” е разбрала, че мацката е любовница на един също наш познат … ” Как може … Толкова ли не можа да си намери някой друг, ами женен … Да кажеш, че не е знаела, ами тя го познава отдавна … ми на всичкото отгоре, познава и жена му … ” … и все приказки от този сорт … … ” Е поне не са приятелки …” казах аз, като се опитвах да посмекча приказките й , но получих такъв поглед, че трябваше да се превърна в купчина пепел на мига …   Но аз знаех как се чувства мацката … знаех, че самотата и болката която изпитва се дължи точно на факта, че обича  ”чужд” мъж . Мъж с деца, съпруга …със семейство, което тя много добре знае, че той няма да напусне … но няма сили да скъса с него … Вината която понякога я държи будна цяла нощ, самотата на вечерите в които той е с тях … празниците … постоянното криене … не й се отразяват добре, но все пак това си е нейният избор и ако иска да промени нещо, то то зависи само от нея …. Тя е напълно наясно със ситуацията и въпреки всичко се надява … На какво и тя самата не знае … Гадно ми стана, че е обект на коментари зад гърба й … Не, че одобрявам това което върши, но и не мога да я виня … все пак живота и изборът на това как ще го живее си е неин … Аз мога само да стоя и да слушам … Да слушам нея, да слушам другата ми приятелка, която продължава да ” ръси мозък ” и да се поставя на мястото на съпругата на въпросният … но не и на нейно място …

…. Но аз започнах да си мисля за друго … За самата дума ” любовница / любовник ” … В корена на тази дума е самата Любов … Наистина ли свързваме любовта и чувствата с ” другият ” … ?!? В нито една от думите – жена, мъж, съпруг, съпруга не се и споменава, не се и загатва, че става дума за любов … Те стоят някак безлични, някак студени и празни до другата дума … И наистина, ако погледнем назад във времето, в времената на браковете по сметка, времената на дълг към семейството, на ангажимента да се ожениш за когото са ти избрали и за когото трябва, а не за когото обичаш … любовта много рядко е  имала нещо общо с човека с когото сключваш брак. Но странното е, че дори след толкова много години , след толкова много промени, думата Любовница/Любовник ( която някак ми звучи по неестествено в мъжки род ), не се е променила, не е намерена никаква друга подходяща дума да се нарече ” другият ” човек в живота ти … И наистина е така … ” Той / Тя ” се появяват тогава когато, чувствата или ги няма или са поизстинали и ти имаш нужда от някой друг … От любов, от нещо повече от това което ти предлага семейството, ежедневието, животът който водиш … И наистина когато си съпругът или съпругата, неминуемо проблемите, децата, ангажиментите, малка по малко, ден след ден, те отдалечават от това което ви е свързвало в началото – страст, чувства, любов … На преден план минават ” общите ” интереси, дългът към децата, грижата за тях … Постепенно живота става еднотипен, еднообразен … безинтересен … Забравяш, че човекът до теб се нуждае и от нещо друго, не само от сигурност и това да не е сам … Забравяш, че си с него заради самият него, а не само за да създадеш семейство и деца … Забравяш, че истински важните сте вие двамата … И тогава започваш да търсиш някой който да запълни празнотата, някой който да те обича … някой който да те откъсне за миг от това в което си се превърнал … Иска ти се отново да получиш любов, искаш да почувстваш отново топлина, да усетиш, че някой те желае  … Понякога се случва да съм с мацката и ”нейният” и като видя как я гледа, как я докосва … на колко нежност и страст е способен, и завиждам … Но не искам да съм на нейно място … Тя сякаш живее на половина … Тя знае, че винаги идва мига в който той си тръгва, не може да се събужда в прегръдките му, не може сутрин да се оглежда в очите му, да го целува за Лека нощ и за Добро утро  … И тогава когато се прибера поглеждам Него в очите и го целувам с цялата си любов и топлота на която съм способна и се надявам, че няма да се наложи да потърси Любовта другаде …