Понякога си мисля – “ Какво правя с живота си ?!?… Знам ли какво искам ?!?… Накъде вървя, от къде идвам и искам ли да стегна там за където съм се запътила ?!? “… А може би ще е по – добре да спра и да остана на място за миг… Защо когато най – после направя нещо или изградя нещо в живота си … сякаш някаква сила ме кара да го разруша, вместо да го запазя … Понякога си мисля, че не съм наред … Че нещо в мен се е счупило и не може да се поправи … Не знам … Има нещо които са ме накарали трудно да се привързвам към хората … Понякога го правя и то в най – неподходящите хора, което ме разколебава още повече и ме прави несигурна и болката отново ме връща назад а когато го направя … А ако най – после съм намерила точният човек ,  започвам да се мъча как да избягам от него … … Винаги съм търсила някой който да ме обича … и когато го намеря, мисълта, че аз не мога да бъда обичана … ме изпълва със съмнения, които малка по малко ме разяждат от вътре и … ме карат да се чувствам някак нещастна дори и в щастието … А аз мога да обичам … и обичам с цялата си сърце … обичам до болка … със страст, която със силата си ме изпепелява … Обич, която се опитвам да прикрия и да запазя вътре в себе си, сякаш ако я покажа ще покажа слабостта си и тя ще бъде използвана срещу мен … и ще видят колко лесно мога да бъда наранена … Сякаш това ще даде Козът в ръцете им и това ме кара да се чувствам слаба и безпомощна …  Винаги съм била … странна … непредсказуема … несигурна … вътре в себе си колеблива и непостоянна … И това винаги е работило срещу мен … Сякаш вътре в мен живеят няколко личности … Различни и независещи една от друга … Всяка със собствен живот, със собствени мисли и чувства, със собствени нужди и разбирания за живота … И те никога не успяват да намерят синхрон между себе си, и това ме кара да не мога да спра … Постоянно да търся … Но какво … ?!? … Себе си … ?!? … Та това е най – трудно, защото аз не се познавам … Даже ме е яд на това което съм понякога … В повечето случаи съм това което се очаква от мен … Така ми е по лесно … “ Заведението предлага меню по избор на клиента ” … Нагаждам се … лавирам между всичко това което съм, което трябва да бъда и това което бих могла да съм … Наистина не знам какво искам … Много хора биха ми завидели на това което съм, на това което имам … и не говоря само за материалното  … И въпреки това аз съм разкъсана … на парчета …, които не искат да се слепят … колкото и да се мъча … Отново главата ми е пълна с глупави мисли и въпроси , които не ми дават мира …, а след миг може да се почувствам така сякаш не ги е имало … Пълна лудост … Само като съм с теб съм различна … Само ти успяваш да събереш частиците и да ги накараш да гледат към теб … Да се притая и да се укротя в прегръдката ти … Затова не ме пускай … Не ме оставя сама, защото отново ще тръгна на някъде и няма да мога да се върна … Дръж ме здраво и ме спаси от мен самата … Обичай ме такава каквато съм, дори и да се чете недоверие в очите ми … Обичай ме !!!! … Аз се нуждая от това …