Колко много обичаме да вярваме в различни неща … Да се уповаваме на нещо което е извън нас … Независещо от нас, но от което ние зависими  … Религия … Любов … Доброта … Вярност … Но въпросът не е чак толкова във вярата, а в заблудата която предизвиква в нас … Всеки вярва в нещо … Аз също вярвам … Вярвам в много неща …, но живота всеки ден ме учи да вярвам най – вече на себе си … Но това не означава, че не ми се иска да повярвам в теб … в него … в нас … Но понякога се получава така, че в желанието си нещата да са такива каквито на мен ми се искат да бъдат … аз изпадам в заблудата, че те са такива само защото аз не допускам, че може да са други … Защото аз ги чувствам така … Вярващите очи са слепи … или поне виждат това което на тях им се иска да видят … А другото … Другото или не го виждат или се правят, че не са го видели, защото на тях не им се иска …  Проблемът не е само във вярата, но и във внушението, което ни кара да искаме и да вярваме, че нещата са такива каквито ни се иска да бъдат, а не такива каквито са … Такива каквито ги чувстваме ние … Ние предаваме облик, чувства и мисли на хора и неща така като ние ги чувстваме и виждаме, и понякога в голямата си вяра, че те наистина са такива , оставаме заблудени и невиждащи за истината … За това какво мислят и чувстват другите … Харесва ни да си мислим, че има някой който ни обича истински … който да се грижи за нас и да можем да намираме в него утеха, и сили когато имаме нужда от това … И вярваме … Вярваме в това което ни се иска … Вярваме в Господ … В Нещото … Вярваме в хората до нас … В съдбата … Вярата ни дава необходимата сила за да живеем и да преодоляваме трудностите …  Но ако всичко това е само една заблуда … Ако сме оцветили живота в розово … Ако наистина вярваме в несъществуващи неща … ?!? … Лошо ли е … ?!? Лошо ли е да ни се иска живота ни да протича така както вярваме, че ще е най – добре за нас и хората на които държим … ?!? … Какво лошо им в заблудата, ако ни кара да се чувстваме добре и уверени …

…… Какво лошо ли … ?!? Лошото , е че в момента седя и пиша глупости вместо да се занимавам с нещо смислено … само защото за пореден път открих, че съм се заблуждавала в един човек … Но вината не е в него, а в мен … Може би ми е харесвало да заблуждавам себе си …  / За каква вина говоря – Виновни няма … / … Просто на мен ми се искаше да виждам нещо и виждах само него … не забелязвах ” малките неща ”, които във всъщност се оказва, че имат ” Голямо ” значение … Виждах неща които исках да виждам … а не истината, … реалността …. И наистина в заблудата няма нищо лошо … Лошото е в това след нея … От истината винаги боли … Боли от това, че на теб ти си е искало твоята заблуда и вяра в твоята истина да е реалността, и някъде вътре в себе си, малка частица от теб истински е вярвала … макар и да не си си давал сметка за това, колко силна е била тази вяра … И когато най – после нещата ти се изяснят и вярата, и заблудата отстъпят място на истината … Ти губиш вярата си … Губиш онази ” малка ” част от себе си  … Сякаш ти е за първи път … Толкова засегната и наранена изглеждаш … Не свикна ли вече …?!? … Не се ли научи … ?!?   … Поне не даваш вид на толкова наивна и глупава … Не ти ли стигат уроците които допусна до тук, та допускаш същите грешки отново и отново … ?!? … Не ти ли харесва да си щастлива и да ти е добре, та винаги търсиш и създаваш свои малки драми и с тях все едно за миг всичко друго губи смисъл … ?!? … Толкова ли ти харесва да се чувстваш нещастна … ?!? … Престори се, че нищо не е станало, че не си наранена, това поне го можеш добре … Да се смееш дори когато сърцето ти кърви … Ми повярвай в нещо друго … Създай си нова заблуда, щом това те кара да се чувстваш добре и продължавай … Колко лесно изглежда … Но защо тогава когато някоя ” пясъчна кула ” издигната от нас самите се срути за нас е толкова болезнено и тежко … ?!? …

… Не знам … Само знам, че сега когато чета написаното до тук, въпреки, че още не ми е минало, се чувствам по – добре … Въпреки всичко…въпреки, че Sade и нейната  ” By Your Side ” , която слушам в момента налива масло в огъня, и е крайно време да сменя,  защото ще взема, и да се разплача … ще ви оставя да я слушате вие, и ще ви пожелая – Въпреки всичко , въпреки моментните разочарования, въпреки болката, въпреки обидата, въпреки заблудата … не губете вярата си и способността да обичате …  

……………………………………………………………………………………………………………………….

……………………………………………………………………………………………………………………….

Р.Р.  …. Забавих се …….  и сега вече плача …….. Явно ми харесва да се самоизмъчвам …..

 

Не плачи …

Не замъглявай своите очи …

Не плачи …

А сълзите спри  …

Недей ги разпилявай …

По отминалите дни …

Не плачи …

Това нищо не ще промени …

Само …

Ще потъмнеят твоите очи …

И болката в тях ще проличи …

Върни им радостта …

Махни с ръка …

И … Забрави …

Всичко зад себе си остави …

Не плачи …

А вярата си ти върни …

Ти просто ще обичаш …

Знаеш го, нали … ?!?

Това си ти …

Колкото и да отричаш …

Нищо, че ще те боли …

И очите ти ще се пълнят със сълзи …

Ти пак ще го обичаш …

Уви...често ни се случва да допускаме едни и същи грешки. Знам то от личен опит!

Поне слушаш хубава музика ... много я обичам Sade. Поздрави с Bullet proof soul !

За съжаление … това май важи за всички … Толкова ли е трудно да научим урока си …

Прекрасна е … като жена … А и гласът й … Невероятен е … но почти винаги успява да ме разплаче … Май се оказва, че съм голяма ревла … Затова я слушам когато съм сама …
Благодаря за поздрава !!!

мисля, че вярата е в нас самите, а не вън от нас. И важно за вярата е да бъде поставена на твърди основания, за да не се поклати, да не бъде построена на пясъчна кула...
И не мога да се съглася с твърдението: "Вярващите очи са слепи ". Слепи са очите, с които гледаме на нещата, които можем да докоснем, но вярващите очи - в тях има надежда, те търсят светлина, те търсят да се доверяват, но не сляпо и на всяка цена, а изпитвайки нещата...
Вярващите очи имат сила да преодолеят всяко едно предизвикателство...
Но и ти си права, че заблудата е много близо до всеки един от нас и дебне. Ето защо трябва да се стремим да имаме отворени очи.
Ако вярата стане заблуда??? Зависи в какво вярва човек... Това е много тънък въпрос. Зависи с какво съдържание е изпълнена тази вяра...И до къде ни дава да погледнем и с какви очи...
А и ти си разбрала какво е необходимо, за да бъдат отворени очите ни, а именно малките неща не са за подценяване.
А и хората сме толкова изменчиви и подвластни на различни състояния. Често не се познаваме и не знаем какво искаме... Говоря по принцип. И ако полагаме вярата си един на друг напълно е възможно някой да се подхлъзне в желанието да си затвори очите и да си зарине главата в пясъка... Човешки същества сме и носим човешки същности...
Много ми хареса завършека на поста ти. Звучи ми оптимистично въпреки мрачните преживявания... Пожелавам ти да бъдеш силна да преодолееш болката и да имаш отворени очи за истинските неща, които изпълват със смисъл живота ни! А от вяра имаме нужда, за да оцелеем в този кръвожаден свят, където хората се мъчат да се "самоизяждат"...

Благодаря за съвета, Gibo … Днес наистина времето беше хубаво … Оказа се че слънцето ми е липсвало много … Просто стоях и се напичах , … пиех си ароматно, силно кафе и … живота ми се стори някак по – хубав … Явно когато е мрачно и дъждовно и аз съм такава … А разходката ти я връщам без рекламация … Дано и на теб ти подейства така добре както на мен … споделена с някой приятен за теб човек …:))

Благодаря за думите ти ,Zvezdichka …. Наистина се опитвам да Виждам , когато гледам … , но когато вярвам е малко по – трудно … не, че ще загубя вярата си … просто не искам да я замествам със заблуда …
Дано слънцето днес и на теб да е донесло много усмивки и по – ведро настроение … :))

Да усмихвам се и те поздравявам с една песен
http://www.youtube.com/watch?v=B5DT55SH834&mode=related&search=

Слънцето грее в мен и осветява пътя ми. А това клипче е много готино. Пожелавам ти приказки, които да оживяват, мечти, които да се сбъдват, желания, които да се реализират, очи, които да виждат повече от това, което им се показва, сърце, чувствително и откликващо на зова, вътре в теб и вяра, която да побеждава съмненията ти :).
Ами нарекох ти ги и аз като някаква фея орисница, може би провокирана и от клипчето :))).
Приятна вечер ти желая!

Благодаря ти … и за думите и за клипчето … )) Обожавам приказките, митовете и легендите … Харесва ми любовта и това, че добротата в тях винаги побеждава, … както и това, че жертвите които са правят, винаги се награждават и не остават напразни … Дано и в живота е така … И се радвам, че си щастлива … Личи ти … :))
Приятна вечер и на теб … !!! … :))