“”” … Нещо различно през днешният ден ?!? … Не … !!! … Нищо … !!! … Ден като ден … От вкъщи на работа … после пак в къщи … Ежедневните проблеми … Нищо по – различно от вчера … Без големи очаквания за утре … Без планове, защото никога не мога да ги изпълня … Решавам, че ще направя нещо, но винаги се появява нещо друго, което е по – спешно, трябва да се свърши по – бързо … Ако се погледна от страни сигурно изглеждам като един свободно движещ се атом в пълен хаос … без посока и цел … реещ се нанякъде … Как си върша работата, направо не знам … Сама се чудя как се справям … ?!? Но този хаос ми харесва … там се чувствам в свои води …това си е моят хаос … моето “ бойно поле ” и май затова не съм напуснала още … въпреки огромното напрежение, натовареност, все по – голяма неудовлетвореност от оценката на това което върша …  и  не чак до там задоволително заплащане на това което влагам в работата си … Изобщо – Ден като ден … Само, че като, че ли има нещо което различаваше  днешният ден от другите … Нещо което ми липсваше, но си дадох сметка за това, чак когато в края на деня успях да се спра и да си поема глътка въздух … Днес не те видях … Дори не чух гласът ти … А имаше моменти в които имах нужда от нещо заради което да спра и да се върна към “ нормалният ” темп на живота … / Каквото и да означава това … / … Дадох си сметка, че имам нужда от някои … от теб …, за да се почувствам добре … Но денят вече мина … и всичко това вече няма значение … Утрешният ден, ще е - Ден като ден … С нищо по – различно от днешният …  Един голям и безумен хаос в който може ти да не ми липсваш вече …. “””