Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2007 18:47 - *** Вчера вечерта …. ***
Автор: lilavka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1769 Коментари: 6 Гласове:
0



Вчера вечерта,  докато почти в хоризонтално положение гледах телевизия, по – точно сериала ” Д-р Хаос ” ми направиха  впечатление думите на момичето което той лекуваше в тази серия … Не точно лекуваше, защото то беше изнасилено и просто имаше нужда от разговор с някого … Но сега няма да ви разказвам сериала, а ще ви кажа какво каза тя : - ” … Живота е поредица от стаи и има значение кой ще е в стаята … ” …. И като се замислих наистина се оказа много права …  От самото начало на живота си човек влиза в различни стаи и хората които се намират в тези стаи влияят на живота му и даже в много случаи определят начина по който той ще протече …. Първата стая в която влизаш е твоят дом, пълен с любящи и очакващи те с нетърпение хора … твои родители и близки, които ще те обгърнат с грижи и внимание, ще те обичат, ще се грижат за теб, … Ще те научат какво е да си обичан и да обичаш … Но може и нещата да не стоят така. Може да няма такава стая … да няма къде да влезеш … да няма хора които да ти дарят любов …, а да се озовеш в друга, в която е ” студено ”, … в която си сам … Стая в която присъстват вечните кавги , крясъци, обиди, обвинения, неодобрение, насилие …. Или стая в която да си чужд, … нежелан, … да молиш за малко внимание или обич …. Това няма ли да повлияе на живота ти и да те определи като човек ?!? … Следващата стая която живота отваря пред теб е стаята на детската градина – Първият сблъсък с други, чужди за теб хора намиращи се в нея. Хора които трябва да се грижат за теб … да те научат на първите уроци в живота … на първите песнички, стихотворения … В тази стая се срещаш с връстници си, създаваш приятелства, започваш да контактуваш, влизаш в т.н. твоя първа ” социална среда ” и е много важно как си приет … Ами ако си различният, обижданият, детето от което странят всички, детето което нараняват …. Ако няма кой да те прегърне, приласкае и утеши когато те боли …. Когато си наранен, обиден … Ако си детето което стои само в ъгъла на стаята … Това няма ли да ти повлияе и да те определи като човек ?!?  Следващата стая е ученическата стая – отново промяна в живота ти. Отново нови хора, в новата стая. Отново  зависиш от това как те ще се отнесат към теб … От това на какво ще те научат, какво ще ти покажат … Новите контакти и приятелства, нови трепети и очаквания, които искаш да се оправдаят … Отново се надяваш на добро отношение, на разбиране, на чувството, че си някой, а не никой за хората в тази стая … Ами ако не е така ?!? Ако си аутсайдера, детето което не се справя много добре, детето което не се ” вписва ” в обстановката, детето на което родителите не разполагат с големи финансови възможности, дете което е различно, дете което е подложено на постоянни подигравки, обиди, ако не можеш да намериш своето място в тази стая … ?!? Тази стая няма ли да ти повлияе и то повече от предишните, защото все повече осъзнаваш значението на отношението на околните към теб … и независимо от любовта която получаваш от близките си, на теб ти е мъчно и обидно, че там точно в тази стая ти си сам … ?!? Ами и ако в къщи нещата не вървят ” добре ” …?!? Това са стаи за които изборът дали да отвориш вратите им и да влезеш в тях не е твой. Искаш или не тези стаи стоят пред теб и ти нямаш право на избор. Други хора решават вместо теб дали да отворят поредната врата и да влезеш в поредната стая без самите те да знаят какви хора те чакат там … с какви хора ща се сблъскаш  … Но още по – сложно става, когато се появят и стаите с врати които ти избираш сам дали да отвориш или не … Стаи в които влизаш и не знаеш какви хора те очакват там и какво можеш да очакваш от тях … Можеш да влезеш в стаята и да видиш неговите/нейните очи и това да промени живота ти … Можеш да влезеш в поредната стая и да срещнеш човека който да обичаш цял живот и да не ти се излиза от тази стая …, но може и да те нарани физически или психически и това да преобърне живота ти до такава степен, че да те е страх да отвориш вратата на следващата стая, и да решиш, че повече няма смисъл,  и да спреш …. Да решиш, че не можеш да продължиш …  И защото изборът до отвориш точно тази врата на точно тази стая е бил твой да започнеш да се виниш, макар, че ни си знаел кой точно ще срещнеш в нея или ако си знаел кой е човека в нея, защо той е постъпил така с теб … Не можеш да отговаряш да действията или постъпките на другите и не можеш да се виниш за тях … Много е трудно понякога да намериш сили да влезеш в някоя стая в която знаеш какво те очаква и знаеш, че това ще промени живота ти, но трябва да го направиш … или трябва да си тръгнеш от друга макар и да ни искаш и да знаеш, че ще боли …. И всичко това зависи не от стаята като стая, като помещение, а от това кой ще отриеш да стои в нея … Едно пространство в което срещата с един или друг човек променя живота ти за добро или лошо …. 

… Искам да забравя стаите с лошите спомени … със злобата … с болката … и хората които са ми я причинили … Искам да мога да затръшна вратите на някои стаи… да ги заключа и да не се връщам повече в тях … да не срещам хората, които съм срещала в тях … Искам да не отварям повече такива врати ….  Иска ми се в моя живот да има повече стаи в които да се чувствам добре. Там да ме чакат хора с които искам да бъда, с които ми е приятно, хора, които обичам и  ме обичат, хора на които мога да разчитам, хора които не ми мислят зло и не искат да ми причинят болка … Иска ми и за всички които обичам да има повече такива стаи – Стаи пълни с щастие, любов, детски смях и радост … споделени с хора които обичат ….  Стаи в които няма да са сами и няма да изпитват страх, и ужасяващо очакване на това какво ще се случи …  Стаи на които сами сме пожелали да отворим вратите и от които не ни се тръгва …. Пожелавам ви го от сърце и на вас !!!!!!!!!!

 





Тагове:   Вчера,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dadide - Иска ни се
04.10.2007 19:08
да влизаме само в стаи, в които има хора, които обичаме и ни обичат, но дали ще оценяваме и ценим достатъчно това, което имаме в тези стаи, ако ги няма дригите - причинили ни болка и оставили трайни отрицателни спомени и страх ?!?
цитирай
2. candysays - Лилавка!
04.10.2007 19:09
Много, много ми харесаха твоите размисли, събудени от една-единствена реплика... Докоснаха ме, трогнаха ме... Зная за какво става въпрос, разбирам много добре... И аз имам такива стаи- и от двата вида- и в които съм се чувствала ужасно сама, и такива, в които цари радост, обич и сякаш детски смях...
Навярно всеки има..

Прекрасно си ги описала!.. Просто прекрасно...

Благодаря сърдечно за пожеланието ти, и ти го връщам удвоено!!!

:)*
цитирай
3. lilavka - *** Dadide,
04.10.2007 19:18
… И това е така, но ако е повече болката и тъгата няма ли да е прекалено висока цената, коят трябва да платим за урока който ще получим … за това да се научим да ценим хората ?!?
цитирай
4. lilavka - *** Cendysays,
04.10.2007 19:22
И аз ти благодаря !!! … И се радвам, че споделяш чувствата, които се опитах да опиша … Важното е да намерим сили да продължим напред и да имаме надежда !!! Много усмивки :))
цитирай
5. temenuga - Мислено се разходих из коридорите на душата ти...
05.10.2007 14:14
Там усетих носталгична нежност, понякога горчивина от стари болки, незаровени, плачещи, но преодолени чрез чистотата на сърцето, взряла се в идното...
Усетих и доза обида, хладен сблъсък с разочарованието - неминуемо, страх и желание да се отметнат някои страници в живота в графата "заровени и забравени". Всеки ги има...
Усетих и неизчерпаема доза надежда, както и разливаща се добронамереност.
Уютно е в твоя мислен замък:)
Нека повече стаи в него приютяват стойностни хора и моменти, които се помнят!
Оригинален пост!
цитирай
6. lilavka - *** Temenuga,
05.10.2007 23:32
Благодаря ти много за думите … те означават много за мен … !!! ... Просто с времето се научаваш да живееш с някои неща и да ги приемаш … Да не чувстваш вина и да не я търсиш в себе си … а приемаш, че те просто е трябвало да се случат … И това не е примирение или обезверение, просто е начин да приемеш света такъв какъвто е – с хубавото и лошото , с радостите и болката … А надеждата … Надеждата и мечтите на човек са неговото бъдеще … такова каквото би искал да бъде и да го направи … А и ако я има и любовта, и вярата в себе си, хората до теб ... и в доброто … Кой ще те спре ... ?!?
Много усмивки !!! … :)) …. :)) … :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lilavka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 284624
Постинги: 123
Коментари: 793
Гласове: 3734
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031