2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Вчера вечерта, докато почти в хоризонтално положение гледах телевизия, по – точно сериала ” Д-р Хаос ” ми направиха впечатление думите на момичето което той лекуваше в тази серия … Не точно лекуваше, защото то беше изнасилено и просто имаше нужда от разговор с някого … Но сега няма да ви разказвам сериала, а ще ви кажа какво каза тя : - ” … Живота е поредица от стаи и има значение кой ще е в стаята … ” …. И като се замислих наистина се оказа много права … От самото начало на живота си човек влиза в различни стаи и хората които се намират в тези стаи влияят на живота му и даже в много случаи определят начина по който той ще протече …. Първата стая в която влизаш е твоят дом, пълен с любящи и очакващи те с нетърпение хора … твои родители и близки, които ще те обгърнат с грижи и внимание, ще те обичат, ще се грижат за теб, … Ще те научат какво е да си обичан и да обичаш … Но може и нещата да не стоят така. Може да няма такава стая … да няма къде да влезеш … да няма хора които да ти дарят любов …, а да се озовеш в друга, в която е ” студено ”, … в която си сам … Стая в която присъстват вечните кавги , крясъци, обиди, обвинения, неодобрение, насилие …. Или стая в която да си чужд, … нежелан, … да молиш за малко внимание или обич …. Това няма ли да повлияе на живота ти и да те определи като човек ?!? … Следващата стая която живота отваря пред теб е стаята на детската градина – Първият сблъсък с други, чужди за теб хора намиращи се в нея. Хора които трябва да се грижат за теб … да те научат на първите уроци в живота … на първите песнички, стихотворения … В тази стая се срещаш с връстници си, създаваш приятелства, започваш да контактуваш, влизаш в т.н. твоя първа ” социална среда ” и е много важно как си приет … Ами ако си различният, обижданият, детето от което странят всички, детето което нараняват …. Ако няма кой да те прегърне, приласкае и утеши когато те боли …. Когато си наранен, обиден … Ако си детето което стои само в ъгъла на стаята … Това няма ли да ти повлияе и да те определи като човек ?!? Следващата стая е ученическата стая – отново промяна в живота ти. Отново нови хора, в новата стая. Отново зависиш от това как те ще се отнесат към теб … От това на какво ще те научат, какво ще ти покажат … Новите контакти и приятелства, нови трепети и очаквания, които искаш да се оправдаят … Отново се надяваш на добро отношение, на разбиране, на чувството, че си някой, а не никой за хората в тази стая … Ами ако не е така ?!? Ако си аутсайдера, детето което не се справя много добре, детето което не се ” вписва ” в обстановката, детето на което родителите не разполагат с големи финансови възможности, дете което е различно, дете което е подложено на постоянни подигравки, обиди, ако не можеш да намериш своето място в тази стая … ?!? Тази стая няма ли да ти повлияе и то повече от предишните, защото все повече осъзнаваш значението на отношението на околните към теб … и независимо от любовта която получаваш от близките си, на теб ти е мъчно и обидно, че там точно в тази стая ти си сам … ?!? Ами и ако в къщи нещата не вървят ” добре ” …?!? Това са стаи за които изборът дали да отвориш вратите им и да влезеш в тях не е твой. Искаш или не тези стаи стоят пред теб и ти нямаш право на избор. Други хора решават вместо теб дали да отворят поредната врата и да влезеш в поредната стая без самите те да знаят какви хора те чакат там … с какви хора ща се сблъскаш … Но още по – сложно става, когато се появят и стаите с врати които ти избираш сам дали да отвориш или не … Стаи в които влизаш и не знаеш какви хора те очакват там и какво можеш да очакваш от тях … Можеш да влезеш в стаята и да видиш неговите/нейните очи и това да промени живота ти … Можеш да влезеш в поредната стая и да срещнеш човека който да обичаш цял живот и да не ти се излиза от тази стая …, но може и да те нарани физически или психически и това да преобърне живота ти до такава степен, че да те е страх да отвориш вратата на следващата стая, и да решиш, че повече няма смисъл, и да спреш …. Да решиш, че не можеш да продължиш … И защото изборът до отвориш точно тази врата на точно тази стая е бил твой да започнеш да се виниш, макар, че ни си знаел кой точно ще срещнеш в нея или ако си знаел кой е човека в нея, защо той е постъпил така с теб … Не можеш да отговаряш да действията или постъпките на другите и не можеш да се виниш за тях … Много е трудно понякога да намериш сили да влезеш в някоя стая в която знаеш какво те очаква и знаеш, че това ще промени живота ти, но трябва да го направиш … или трябва да си тръгнеш от друга макар и да ни искаш и да знаеш, че ще боли …. И всичко това зависи не от стаята като стая, като помещение, а от това кой ще отриеш да стои в нея … Едно пространство в което срещата с един или друг човек променя живота ти за добро или лошо ….
… Искам да забравя стаите с лошите спомени … със злобата … с болката … и хората които са ми я причинили … Искам да мога да затръшна вратите на някои стаи… да ги заключа и да не се връщам повече в тях … да не срещам хората, които съм срещала в тях … Искам да не отварям повече такива врати …. Иска ми се в моя живот да има повече стаи в които да се чувствам добре. Там да ме чакат хора с които искам да бъда, с които ми е приятно, хора, които обичам и ме обичат, хора на които мога да разчитам, хора които не ми мислят зло и не искат да ми причинят болка … Иска ми и за всички които обичам да има повече такива стаи – Стаи пълни с щастие, любов, детски смях и радост … споделени с хора които обичат …. Стаи в които няма да са сами и няма да изпитват страх, и ужасяващо очакване на това какво ще се случи … Стаи на които сами сме пожелали да отворим вратите и от които не ни се тръгва …. Пожелавам ви го от сърце и на вас !!!!!!!!!!
Навярно всеки има..
Прекрасно си ги описала!.. Просто прекрасно...
Благодаря сърдечно за пожеланието ти, и ти го връщам удвоено!!!
:)*
Усетих и доза обида, хладен сблъсък с разочарованието - неминуемо, страх и желание да се отметнат някои страници в живота в графата "заровени и забравени". Всеки ги има...
Усетих и неизчерпаема доза надежда, както и разливаща се добронамереност.
Уютно е в твоя мислен замък:)
Нека повече стаи в него приютяват стойностни хора и моменти, които се помнят!
Оригинален пост!
Много усмивки !!! … :)) …. :)) … :))