Не знам хората дали трябва да са еднакви или да са различни за да вървят нещата между тях … за да се обичат … Дали трябва да се допълват или да имат едни и същи интереси …

Казват, че противоположностите се привличат и май – наистина е така … Когато човекът до теб е по – различен от теб , те привлича това, че той прави неща които ти би искал да можеш да направиш или да можеш да се държиш по същият начин, но нещо ти пречи … Другият е тази част от теб която винаги ти е липсвала и си искал да имаш … И наистина е така когато страстта е още първична , когато любовта е силна , завладяваща , когато виждаш все още само хубавите неща, а лошите или различните не те дразнят и не те интересуват … когато все още сте заети повече със секс и това да откривате новите неща един в друг и все още нямате нужда от разговори … нямате толкова свободно време – стига ви само това, че сте заедно … Но с времето като, че ли нещата се променят … сякаш постепенно започваме да се мъчим да променим човека до нас … Съзнателно или не, се мъчим и искаме все повече и повече той да заприличва на нас, да мисли и чувства това което чувстваме ние … да иска и харесва нещата които ние искаме и харесваме … започваме все по – малко да се съобразяваме с неговите чувства , мисли, желания, нужди … Дали от егоизъм или от нужда на “ себеподобен ” до себе си, ние все по, често се дразним от липсата на сходство, от различията, от липсата на общи теми за разговор и интереси … Започваме да искаме да правим нещата “ заедно ”, но по нашият начин, така както ги виждаме ние и така като смятаме ние, че е по – добре … и започват – споровете, пререканията, дразгите, сърденията / е сдобряванията си ги бива понякога , но … ако кавгите стават все по дълги ,все по жлъчни, все по – нараняващи … ?!? / … Тогава май се появява -  Компромисът, който правиш със себе си само и само да избегнеш конфликта … да изгладиш различията … и това донякъде е добре … В любовта не може без компромиси. Все някой трябва да отстъпи за нещо, да застане срещу себе си за да бъде до другият … за да бъдат заедно … Но ако компромисите са само от едната страна и вместо да улесняват нещата, започват да тежат … започват да задълбочават съмнението, че сте много различни, че ви свързват все по – малко и по – малко неща, че това не е любов, а един безкраен “ Компромис ” със себе си, че се губите и това не сте вие, че не сте щастливи … Тогава какво … Раздяла … Примирение … Някакво съществуване в името на нещо, което мислите,че си струва …    

Ами ако сте еднакви … Ако си приличате … няма ли да е по – лесно … Няма ли да е по – добре … ?!? Еднакви хобита, еднакви интереси, еднакви желания, еднакви мисли, еднакви нужди … Няма нужда от спорове, няма нужда от Компромиси, няма кавги, няма разправии … Няма нужда от промени и развитие защото вие си пасвате идеално – Харесвате една и съща музика, една и съща храна, едни и същи места, едни и същи автори и книги, едни и същи постановки, професиите са ви близки /няма да са еднакви защото щеше да стане като в филм на ужасите …. /, имате купища общи теми за разговор, харесвате едни и същи пози и си ги знаете – никакви изненади или своеволия …Нищо различно … Нищо ново под слънцето … Идилия !!! … Идеалното съжителство … И това май – наистина ми прилича повече на съжителство от колкото на нещо друго – няма страст … Няма огън … Няма плам … Няма някой които ако те види, че залиташ да те хване и да те върна на “ пътеката ”, защото ще залитнете заедно … Няма някой който ако те види че се вдигаш прекалено в облаците и ще излетиш да те хване и да те върне защото те иска при себе си …. Няма кой да ти подаде ръка когато паднеш, защото падате заедно … Всеки ден знаете какво може да очаквате от другия, всеки ден съгласие – вие си приличате , няма за какво да спорите …. Но има ли такива “ еднакви ” хора … ?!? Не знам … Може и да има и наистина да си живеят добре … Но на мен ми харесва този различният до мен … вече го познавам достатъчно добре и знам, че той е липсващата ми част … е не цялата, но и тази част ми стига … някак си с времето и с малки “ Компромиси ” и от двамата  се нагодихме един към друг , но все още спорим , даже понякога се караме доста … ожесточено, но и как се сдобряваме … J)) … Харесва ми когато след толкова време заедно успява да ме изненада и учуди с нещо … гледаме се как се променяме … и двамата … и това все още ни харесва … дано да е така и занапред … Като си помисля – не бих искала да е като мен, така ме държи винаги в кондиция и будна … не ми е скучно с него … а и аз понякога наистина не се харесвам … J))

Затова не знам кое е по – добре дали да сме еднакви или различни … Всеки търси различни неща във връзката си и във взаимоотношенията си с другия, но във всички случаи си мисля, че най – важното е да не оставяме любовта и страстта да се изместят от безразличие, навик, еднообразие, от липса на желание да си близо до човека до теб и да споделяш с него … да губим нуждата да бъдем до него … Поне веднъж на ден независимо от проблемите, гадостите и трудностите в ежедневието , отидете при човека до вас и се притиснете към него … просто ей така … само за да усетите топлината му … да чуете как бие сърцето му … целунете го и дори за миг си представете ,че нищо друго няма значение освен вие двамата … и това, че се обичате … Нима е малко …   ?!?      

...която е родена с благословията да умее да чувства...
Така е - пламът, горящ, но не тлеещ, топлещ, но не ограбващ, даващ, а не отнемащ, е първоосновата на сливането на две човешки същности...
Останалото са просто...несъществени подробности.
Всичко различно от онова всепоглъщащо чувство, е заблуда - за себе си, и за човека, който е наказан с полуусещане, полуемоция, полулюбов...
Прекрасни мисли - благодаря ти!

требват мангизи.

стахотна си!!! Само искам да добавя нещо-компромисите трябва да се правят и от двете страни. Когато са едностранни, СТАВА СТРАШНО !!!

Малко тревица и всичко се прочиства.
Няма нужда от разговори,от спорове..просто си happy и поне докато те пусне си далеч от всякакви проблеми.Пусни си някое реге и Jah bless.
Аз опитах да променя бившата си,с която сега Въобще не се разбираме,всеки си гледаше собствените интереси,а и когато двамата са с голямо его-става лошо.
So-go high and nevermind ^_^

не знам. другият може да се окаже точно тази част , която не съм искала да имам или доразвивам. може да стане страшно когато има големи противоположности в интересите. тогава те стават противоречия и компромисите стават наложителни и с времето все повече се налага да се правят. това уморява. все пак мисля, че трябва да има някъде допирни точки, дори полета. ако той не обича кино, а ти да, слева или да не ходиш на кино, т. е да се откажеш от хобито си или просто да ходиш сама. същото важи ако той обича да ходи за риба, а ти не. най сложно е да се намери баланс. а той е в това да дадеш своботата на човека до себе си да бъде такъв какъвто е, за жалост това започваш да го правиш след доста неуспешни опити.

При всеки е различно, НО много, много, много съм съгласен,че хората започват да създават подобие на себе си от човека до тях. Всъщност много ми напомня за агент Смит от Матрицата. Аз съм щастлив със сегашната си приятелка , но е мнооооого трудно да не променяш някой неща. Все пак ако нещо не ти харесва и го изкоментираш без да искаш да промениш нищо пак влияеш на човека до себе си. Той може да се промени само от коментара по не знам какви причини ... още не съм ги измислил. Та трудно е , но на тези който успяват искам да кажа успех. :)

И аз ти благодаря за думите Теменуга !!! … )) Наистина всичко половинчато, непълно, заблуждаващо и всичко “ на половина ” може да задоволи човек само за много малък период от време … не може да се живее половин живот, да чувстваш половин любов … да бъдеш половин човек …
Много усмивки … :))

И това е така , Бале, но в трудностите се изпитват чувствата … както казват : “ В радост и мъка, в здраве и болест, в богатство и бедност … ” . Заради парите винаги са възниквали най – големите проблеми и конфликти … и не само когато ги няма те могат да са ябълката на раздора, но и когато ги има, също … Е естествено е по – хубаво и по – добре когато ги имаш ,но не мисля, че те могат да ти купят истинска любов … щастие – до някъде , но за любовта … не съм много сигурна … Била съм свидетел на раздели и заради това, че няма пари и заради това ,че ги има в повече и като, че ли хората се променят с парите … Така, че май е най – добро средното положение – да ти стигат … :)) Макар ,че колкото повече имаш , толкова повече ти се иска … И въртележката се завърта в безкраен кръговрат … :))

Наистина е така … :(( … и тогава сякаш попадаш в капан на собствените си грешки и постъпки ….

Анонимен
Е понякога наистина не се получава … но в живота има и други хора … и други възможности … според мен по – важното е да не изгубиш себе си и живота си в Неуспешни опити да промениш другия … или той да промени нас … май – в една връзка трябва да могат да се променят и двамата … по – малко …

Наистина свободата да оставиш другият да бъде себе си е най – трудното нещо, но и това да не се интересуваш от това което той харесва или не, също май не е много добър вариант … Нищо не ни пречи поне да опитаме да го разберем или да споделим поне малко от неговите чувства и вълнения … Не е нужно веднага щом видим, че си е купил поредната въдица или нещо друго което ние смятаме за напълно безсмислено и за глупаво да реагираме остро и “ на нож ” , а не погледнем блясъка в очите му и как се радва като дете на новата си придобивка … Защо когато ни покани някъде където на нас не ни се ходи чак толкова , не си кажем : “ Какво пък толкова ” и не отидем и да се помъчим да прекараме добре … маже да изненадаме сами себе си и да ни хареса … Както казва един мой приятел – “ Там където не сме ние е врагът … ” Не говоря за обсебване , говоря за споделени мигове които другият ще оцети и в крайна сметка резултатът може да е хубав … Но ако не се получава – може поне да си поговорим за причините да е така и ако не може да се намери средно положение с което и двамата да са съгласно или поне да имат желание да опитат … май е по – добре всеки да тръгне по пътя си и да се опита да бъде щастлив …

Наистина е трудно … всеки се променя малко или много … но е важно и да запази индивидуалността си за да не стане бледо копие на другия и да загуби себе си … да не живее , а да живурка с мисълта човекът до него на всяка цена да е щастлив и да забрави за собственото си щастие … Балансът е много крехък и трудно се постига, затова и аз пожелавам успех на тези които се опитват да го постигнат или вече са го направили … тогава успех в запазването му ….

по-всеобхватното е, че "които си приличат се привличат", но друг е въпросът какво става оттам нататък (което пък е валидно и в обратния случай)...

Искрено звучиш - поздравления! :)

Опитвам се … :)) Шегувам се … Наистина вярвам в това което съм написала …

Мислите ли, че е редно, докато жената први "тръба" на любимия, той да примижава от удоволствие?

Като стана дума за любов, се сетих за следната, забавна случка:

Кенди и Цефул си направили купон в едно влажно мазе. Подсилили Пърл Джем и се надрусали с лепило. Накрая Кенди направила на Цефул една "много зла тръба", а той примижавал от удоволствие.

brato ne si gubi vremeto ... kato te gledam oligavil si se po qkata ot povtarqneto na tazi istoriika i cheneto ti veche se e izkrivilo. Kato imash neshto protiv horata vurvi im go kaji v ochite. Mai zavijdash che sa si drusnali horata ... da si pravqt kakvoto im e kef ... teb ne ti vliza v shibanata rabota.

Вижте колко тъп кометнар е написал коментатор #17 :-)

Поздравявам те с парчето
http://textove.com/text.php?song=1c40d5ee Обърни (не резбата , може би си я обърнал(а)) , а внимани ен атекста от средата на песента надолу. Специално е писана за теб. :) И аз те обичам. Спи спокойно. Аривидерчи ...

е абсолютно неразбираем. Както биха казали тинейджърите "чупи тъпомера".