Една жена изглеждаща и тъй позната

В отраженията на огледалата

На една витрина

На улицата … на магазина …

Но не я позна

И просто я подмина

Не разпозна

Своите черти

И не разбра

Кога така се промени

И стана скучна и свадлива

С реалност еднообразна … сива

От промените започнала да се притеснява

А някога желаеше да е такава –

Красива, дива, весела, щастлива

Като времето непостоянна, променлива

Да живее… да сънува …

И всеки трепет и вълнение да жадува

Кога превърна се в гъска сива

С глава наведена и тъй креслива …

А беше лебед бял и пъстър папагал

В небесата полетял …

Кога се толкоз много приземи

И на мястото си се застопори

Кога на крилата й окапаха перата

И толкоз много закърняха,

Че вече даже не личи,

Че ги е имало там преди …

Кога денят я тъй понесе,

Че всичките мечти отнесе

И тя успя да ги забрави

От тях бледи спомени направи

Които вече трудно може тя да види

А и не иска – постепенно заличи ги …

Сега се чуди

И не разбира

Не може да си спомни

Кога за последно е била щастлива

Но така сега и е удобно

С държание на масата подобно

Не се набива на очи

От другите не може да се различи

А някога желаеше да е различна

А не сива и безлична

Кога така се промени

Да не може да познае себе си дори …

В отражението на една витрина …

На улицата … На магазина ….

Промяна винаги има! Всеки ден постоянно и по-малко се променяме, имаме два варианта, важно е кой от двата ще изберем - да се променяме към добро или да се променяме до степен на неузнаваемост, дори за самите себе си, ако изберем вторият - тогава е жалко....
Спокойна нощ, Лилаво момиче!:))

Благодаря ти, Slavei ... :)) - и наистина е така – хубаво е ако промяната е за добро и е направена от самите нас и заради самите нас, а не е заради другите …
Лека и спокойна и на теб … :))