Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2007 00:53 - ***Защо не се научим да разговаряме … да говорим помежду си … ***
Автор: lilavka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3733 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 05.08.2007 00:54


Защо не се научим да разговаряме … да говорим помежду си … сякаш се страхуваме да чуем това което ще кажем … сякаш се страхуваме, че мислите, чувствата, мечтите ни ще излязат на яве и няма да бъдат разбрани и приети … ?!? Защо не разговаряме спокойно без да повишаваме тон сякаш това ще придаде повече значимост на думите ни и ще накара другият да ни чуе или да обърне внимание на това което говорим … ?!? Защо не се научим да говорим , да споделяме … да комуникираме спокойно … да изслушваме преди да реагираме остро и разговора да се превръща в скандал … ?!? Защо не се научим да разговаряме с другия … с човека до себе си, а предпочитаме да премълчим или да говорим с недомлъвки … да загълфикваме нещата с надеждата , че другият ще се сети какво сме искали да кажем и , че в крайна сметка може и да разбере какво сме имали в предвид … ?!? Или се надяваме точно на обратното – да не се разбере за какво всъщност става въпрос … Защо е толкова трудно да назовем нещата с истинските им имена, а не да се чудим как да ги наречем само и само за да избегнем евентуално възникването на проблеми, спорове, конфликти … или истината ще излезе на яве и тя може да ни хареса … ?!? Защо вместо да изберем контакта, разговора, споделянето ние избираме постепенното отчуждаване, отдалечаване и даже задълбочаване на малките цепнатинки помежду ни като с мълчанието си ги превръщаме в пропасти … а после се мъчим да търсим начин да градим мостове и да търсим пътища един към друг … а не седнем просто да поговорим … да проведем един спокоен и открит разговор, без недомлъвки, без да се стараем да не нараним другият, защото ако все още го боли от нашите думи значи все още му пука за нас и не всичко е загубено … Защо когато говорим не гледаме в очите на другия , сякаш ако го гледаме ща придадем повече тежест и истинност на думите си и после няма да можем да се отречем от тях … или ако той погледне в очите ни ще се смутим и ще загуби увереност , че наистина това което казваме наистина го мислим … или пък ще разпознае колебанието … или лъжата … А колко по – лесно би било ако можем да погледнем човека пред нас в очите и спокойно да кажем всичко което мислим и има значение за нас … да се опитаме да обясним, да изясним позициите си и желанията си … и да се надяваме , че ще бъдем разбрани … и приети … отново … да изслушаме и него, да чуем и той какво има да ни каже без да се опитваме да се налагаме или непременно да убедим другият в правотата си … Защо просто не поговорим и не стигнем до решение приемливо и за двете страни … компромисно решение което да отговаря на нуждите и разбиранията и на двете страни … Не може без компромиси. Не сме сами на този свят и трябва да се съобразява и с човека до себе си и да го зачитаме така както искаме да зачитат нас. А как ще разберем кой какво желае, кой какво мечтае, на кой какво му пречи за да бъде щастлив , ако не разговаряме … ако не кажем проблемите на глас , ако не изречем мислите си … ако не споделим мечтите си ….  Защо не започнем да говорим сега … не после,  когато вече каквото и да кажем ще е без значене … когато ще е късно …      

 





Тагове:   научим,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ianchefff - Всичко,
05.08.2007 01:59
което ни се случва е просто провал в общуването.

Стротър Мартин

И аз така мисля.

Поздрави.

:))))))))
цитирай
2. tera - Ezikyt e za tova,
06.08.2007 16:59
da prikriva mislite :)))

A seriozno - moje da ob6tuvame s hora, koito "predavat" na na6ata 4estota na vylnata, s drugite - samo, ako e nalojitelno, ina4e e zaguba na vreme.
Pozdravi :)
цитирай
3. lilavka - ***
11.08.2007 01:31

Наистина е така – или грешно сме се изразили или грешно са ни разбрали …
Дано по рядко да ни се случва …
Поздрави и на теб Ianchefff !!!
цитирай
4. lilavka - ***
11.08.2007 01:38
А пък аз да си мисля, че е за да ги предава, а не да ги прикрива … колко съм се заблуждавала … :))
Не смятам, че да поговориш с някой дори и да е на различно мнение от теб е загуба на време … Та това е дар, който трябва да се научим да използваме … Хубаво е когато можеш да поговориш , да споделиш … да обясниш, а дали ще си разбран – това е друг въпрос … по – важното е, че поне ще си опитал … :))
Поздрави и на тебе Тера !!!
цитирай
5. zvezdichka - Аз това съм
12.08.2007 00:51
познала, че в искреността има нещо толкова привлекателно, но тя е за определени хора. Човек не трябва да е всеяден и да открива на всеки съкровените кътчета на душата си, а само на онези, които са заслужили доверието им и от своя страна са се научили да се доверяват един на друг...
Приятна почивка ти желая!
цитирай
6. lilavka - ***
12.08.2007 16:07
Наистина е така Звездичке, но лошото е , че ние не можем вече да водим един съвсем нормален и обикновен разговор , почти винаги започваме с мисълта, че или няма да ни чуят или няма да ни разберат … започваме с настройка за кавга … или решаваме да премълчим за да не стигне до такава … а думите могат да са толкова красиви, те могат да галят, да лекуват, да успокояват … и много други хубави неща , а не само да раняват, обиждат и причиняват болка …
Доверието … доверието идва после изпитано във времето и подложено на изпитанията …. До се печели с способността на човека да пази само за себе си споделените и казаните думи и ето пак стигаме до говоренето …
Поздрави и на теб и приятна почивка !!! :))
цитирай
7. zvezdichka - Mоже би страхът
12.08.2007 23:47
е водещ в живота на много хора и разкриването за тях е оголване... Поради тази причина решават да премълчат, да пазят за себе си думите, да се скрият зад мълчанието, защото се страхуват да не бъдат наранени, да не се покажат слабите им страни, заедно с нещата, които са добри в тях... Страхът, често пъти неосъзнат дори е голяма сила, на която трудно може да се противодейства. Може би единствено с показването на любов човек може да отвори сърцето си... А определено си права за думите, че те могат да бъдат толкова красиви и да те накарат да преливаш от щастие, когато идват от дълбочината на сърцето ти!
цитирай
8. lilavka - Права си, Zvezdichke ...
17.08.2007 23:56
Права си, че страхът е виновен за голяма част от мълчанието … но и страхът от това, че ако споделиш може би няма да си така обичан или това което ще кажеш ще предизвика страх и съмнение … наистина може да те накара да премълчиш … ами ако любовта вече я няма или го има страхът от това, че не е същата каквато е била и няма да приеме неща които преди това е приемала и преглъщала … ако човекът до теб с времето е свикнал с мълчанието и с това да му се спестяват някои неща и когато отново проговориш, това което сте чуе няма да му хареса … ако страхът от това, че ще бъдеш отхвърлен и неразбран е по – голям от сигурността в обичта на човека до теб … Знам само едно – Че колкото повече се премълчават нещата и не се говори за всичко, толкова проблемите се задълбочават и остават да висят във въздуха … да тежат … да предизвикват и водят след себе си все повече въпроси и колебания … затова говорете дори и да Ви е страх, че няма да ви чуят или разберат … говорете не задържайте чувствата в себе си – хубави или лоши те са ваши и имат нужда да излязат навън … хората имат нужда от комуникация … може би затова в нета има толкова хора които искат да кажат неща и искат или се надяват да бъдат чути и разбрани от някого …
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lilavka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 284609
Постинги: 123
Коментари: 793
Гласове: 3734
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031